Преведено на български, заглавието гласи: "Мисля, следователно съществувам". А утре е вторият ни бараж в последните три години от изгнанието ни в Б група и осмата или девета година (не си спомням точно) от Събевското робство. Утре отборът ни срещa не крайъгълен камък в своето съществуване, а цяла планинска верига.
Планинска верига, изградена от всички онези качества, които древните гърци и римляни не са прикачествявали към необходимите за да те обявят за добродетелен. Планинска верига, която стои пред нас цяло десетилетие вече, и колкото повече я катерим, толкова по-голяма става тя, толкова повече и остава до преминаването й.
И катерим ли катерим, а разстоянието се увеличава ли увеличава.
Приятели, фенове, бургазлии, българи, хора по цялата планета, отборът може да бъде обесен, но зелеанта идея, зелената история, зелените сърца никога няма да умрат, никога няма да бъдат предадени и забравени.
Утре е нашия финал не за КЕШ, а за КВШ (Купа на Вселенските Шампиони), утре не играят Нафтекс и Спортист Своге, утре играем ние, зелените, просто Зелените, срещу меркантилността, алчността и всички тези "добродетелни" качества. И нека да ви кажа едно - утре коефицента за нас е 0.01, а за противника просто няма число, което да го представи. Защото каквото и да стане на терена, победителите ще сме ние.
Нафтата и зелената идея ще остане в нас, ще остане в мислите ни, там те никога няма да могат да я убият, а след като мислим по зелено му, значи Нефтохимик съществува.
Утре отиваме да си вземем победата!
Cogito, ergo sum!