Дойдох, видях, победих ... стара латинска фраза, но тя със сигурност отразява много добре вчерашния ден! А какво всъщност се случи вчера?
Неделя! Поредната сива неделя, от сивото ежедневие на бургазлии, в посивелия след летните емоции град! Привидно нищо не показваше, че това ще бъде една от най-зелените недели от доста време насам. Сив и облачен предиобед, 50-на фена събрани на кафенетата около паркинга зад автото ... паркинг, който ще остане в историята, като отправна точка, на много велики зелени гостувания в миналото ... паркинг, който ще остане в историята ... защото отстъпи мястото си на поредната многоетажна кооперация в строеж.
Настана време за поход ... поход срещу силен "враг" ... поход на надеждата ... време разделно! Последни мисли и разменени реплики между събралите се фенове ... прогнози от "мисията невъзможна" до "ш'ги изгребем, батка" ... изчакване на закъснелите и най-после зелената армия потегля ... потегля в стар автобус ... леко раздрънкан ... но ЗЕЛЕН! Това беше началото ...
Няма да отделям време да опиша еуфорията в автобуса по време на самото пътуване ... който е бил на гостуване, знае много добре емоциите на отиване ... песните огласящи автобуса, развълнуваните мнения относно предстоящия сблъсък ... очакването ... надеждата!
Пътувахме към трудна битка ... сблъсък с отбор, който не само, че нямаше загуба до момента, а и буквално разпиляваше съперниците си в предишните мачове ... отбора с най-добрата голова разлика в групата ... и всички бяха наясно!
Като изключим лекото изгасване на автобуса малко преди да влезнем в Пловдив и въпросителните "ще успеем ли да стигнем на време", самото пътуване протече доста гладко! Близо 4 часа и половина път не се отразиха въобще на зелените фенове и след като най-накрая пристигнахме на стадиона, всички бяха настроени за битка ... като че ли подозираха ...
За мача може да се каже много ... истинско дерби, макар и на ниво "В" група. Двата състава бяха излезли на терена с най-доброто си ... атмосферата създадена от зелените фенове от самото им пристигане на стадиона предвещаваше истински празник. Началото на срещата потвърди това очакване и се усещаше настроението във въздуха! Първото полувреме започна с лек превес на Нефтохимик, които показаха, че изобщо не се страхуват от своя противник, дори напротив ... дошли са тук, за да си вземат своето. Отбора на Марица бе натикан в собственото си поле и играчите им бяха пресирани непрекъснато! В момента, в който, футболист на Пловдивчани овладееше топката, минимум двама футболист от нашия отбор се втурваха към него в опит да му я отнемат. Това принуди отборът на Марица в първите минути на мача, предимно да разиграва топката между защитниците си, като в редките случаи, когато все пак успяваха да организират атаки, те не водеха до никакви по-сериозни опасности, с изключение на един, два момента, в които Теменлиев се показа доста стабилен и показа завидно хладнокръвие. Може би тук е момента да споделя, че вече втори мач, като че ли гледам друг Теменлиев ... няма нищо общо с вратарчето с плахите намеси и несигурност в почти всяка ситуация свързана с центриране в наказателното поле ... нищо общо с вратарчето, което ни караше да изтръпваме, дори когато футболист на Нефтохимик му връщаше топката ... Надявам се, че просто е събрал смелост да покаже на какво е способен и как малко самочувствие, може да се окаже необходимата съставка за израстването на един играч! Отборът на Нефтохимик, за разлика от Марица, разчиташе на масирани атаки и използваше всеки момент да атакува опасно, в резултат на което, до 30-тата минута, вече бяха отсъдени 3 нарушения в полза на Бургазлии на дъгата пред наказателното поле. При всеки един от тези пряк-свободни удари, феновете на Нафтата виждаха вече топката във вратата на Марица и докато при първите два, това не се случи, макар че Киселичков бе близо до целта и в двата случая, на третия път "стомничката се счупи"! Зад топката бяха и Киселичков, и Трендвафилов, и никой не беше сигурен, кой точно ще изпълни удара! Изглеждаше някак си вероятно, след предните два пропуска на Тошко, Трендафилов да опита късмета си ... може би това очакваше и вратарят на Марица, покрил десния си ъгъл, разчитайки на стената пред него да покрие левия! Въпреки, че стената беше доста по-близо от 9 метра до самата топка, Киселичков я прехвърли с прецизен удар и забоде топката в мрежата, а вратарят дори не успя да помръдне от мястото си ... просто изгледа как кълбото се оплита зад него! И тук някъде приключи самият двубой! От този момент, играчите на Марица се изнервиха и започнаха да влизат безпощадно за всяка топка ... не веднъж играч на нашия отбор се озоваваше на земята. Средства не се пестяха ... дърпане, бутане, щипане, дори опит за пого върху нашия вратар ... Всички на терена се изнервиха максимално и добре, че дойде краят на това първо полувреме, за да се оттеглят играчите за кратка почивка и да се поуспокоят ... или поне така си мислех аз :) Второто полувреме започна с по-скоро хаотичен натиск на "символичните" домакини (ако в този момент някой, от някъде бе телепортиран на стадиона, без да е наясно къде точно се е озовал, веднага щеше да му стане ясно, че отборът на Нефтохимик играе поредния си домакински мач). Атаките им бяха доста еднообразни и предимно по десния фланг на тяхната атака, където Лефтеров мъжки се справяше със ситуацията и дори намираше време да се включи в епизодичните контраатаки на Нефтохимик. Отбора на бургазлии привидно прие играта в своята половина, но не пропускаше възможност да организира бързи контраатаки, които да изправят "на нож" защитата на Марица. Пловдивчани, явно усетили подкрепата на главния съдия, започваха все по-често да прибягват до твърди, а на моменти и дори груби методи, в борбата си за първа топка! Не ги спряха и картоните, които най-накрая арбитъра започна да вади .... целта беше ясна - трябва да се стигне до поне един гол ... трябва да се взема мача ... независимо на каква цена! Първият опит беше едно артистично падане на футболист на Марица в наказателното поле, на което би завидял всеки уважаващ себе си актьор и добре, че рефера не посмя да подкрепи домакините толкова очевадно и вместо да покаже точката, за изпълнение на 11-метров наказателен удар, вдигна жълт картон на изпълнителя, картон, който малко по-късно промени цвета си в червен, след поредното дърпане на въпросния футболист, докато Трендафилов с топка в крака се измъкваше и се устремяваше опасно към полето на домакините. Съдията все пак не остана съвсем безучастен към мъките на Пловдивчани и реши все пак да им помогне, заедно с подкрепата на страничния рефер. Едно доста пресилено нарушение на тъчлинията, доведе до центриране в полето на Нефтохимик, след което се получи разбъркване около дъгата на наказателното поле и последва "извеждащ" пас, който бе предназначен към един от двамата футболисти, намиращи се поне на метър зад последния човек в защитата на "Зелените". Засада, би възкликнал всеки, запознат поне бегло с правилата на тази игра, но не на това мнение беше страничния рефер, който спокойно изгледа, как сам срещу нашия вратар, футболиста на Марица реализира. С интерес наблюдавах, как му бяха необходими около 20 секунди да посочи към центъра и да се затича на там, след като топката вече бе попаднала в мрежата. В последвалите протести, футболист на Нефтохимик получи и жълт картон, но нищо не можеше да промени ситуацията - Марица успяха да се доберат до равенството, макар и с нередовен гол. Положението изглеждаше зле за отбора на Нефтохимик, които не само тепърва трябваше да опитат да вкарат още един гол, а и бяха поизчерпали физическите си сили. И точно в този момент се случи серия от събития, които хвърлиха в екстаз феновете на зеления отбор! Първо симуланта, за когото споменах преди малко, изпроси втория си жълт и автоматично червен картон, с което остави отбора си да доиграва мача с човек по-малко, след това и играещият изпълнителен директор на Нафтата - Милен Георгиев се пребори за една топка в нападение, навлезе в пеналтерията и бе покосен, като съдията без да се замисли и за миг, посочи бялата точка и показа жълт картон на защитника, извършил нарушението ... останалото е история! Киселичков бе безпощаден от точката за изпълнение на дузпа, феновете подивяха от кеф, а ... влака премина за пореден път, но този път в обратна посока ... синьо-жълт влак, отнасящ мечтите за нещо повече от почетна загуба на Пловдивския отбор. Драмата обаче, съвсем не спря до тук! Играчите на Марица се хвърлиха още по-бясно в атака и като използвам думата "бясно", описвам не само хъса им за гол, а и стилът им на игра през оставащите минути до края на срещата. Футболистите на Нефтохимик бяха непрекъснато малтретирани и изглеждаше, че футболистите на Марица, няма да се успокоят, докато не счупят нечий крак! За щастие това не се случи и отборът на Бургас, довърши срещата спокойно - със самообладание и самочувствие прилягащи на опита на футболистите в отбора. Въпреки, че имаше една-две кризисни ситуации, в които гола висеше на косъм, Нафтата успя да се добере до трудната и изстрадана победа в срещата и заслужено да оглави таблицата на временното класиране. За отбелязване са два удара на Лефтеров и Ст. Ангелов, които за малко не направиха живота на Маричани още по-горчив ...прекрасни удари от разстояние, които като по чудо не се оплетоха в мрежата зад вратаря на Марица. За отбелязване е и пропуска на Кр. Илиев, който останал сам срещу вратаря се опита да прокара топката под плонжа му, но ударът не бе с достатъчно мощ и притичал защитник от отбора на Марица успя да изчисти топката от гол-линията в корнер. За домакините, единственото по-сериозно положение бе, когато отново след невдигната засада, футболист от Пловдив получи топката на около метър от вратата, но вместо да порази целта, той изпрати топката с парабола в горната греда. Тук би трябвало да приключи и моя коментар за срещата ... за футболния празник в Пловдив ... за не-много по-слабото ниво на "В" групата, в сравнение с професионалните ни групи ... за футболния град Пловдив, НО ...
Намери се и група от хора, които да почернят мача и да развалят в известна степен еуфорията. Много селяндурски прояви на "фенове" на Марица, както и на футболисти на Пловдивския отбор. Явно не успели да понесат загубата, футболистите на Марица се намесиха в много грозни сцени срещу фенове и играчи на Бургаския отбор. И въпреки, че до сериозни последици не се стигна, благодарени и на намесата на сотаджиите и играчи на Нефтохимик, които се опитваха да разтървават враждуващите лагери, остана неприятния вкус, че във втория по големина град в България наблюдавах сцени, които не съм виждал дори и в малки, забутани градчета и дори селца! Явно селянията не е местожителство, а просто манталитет!
Дойдохме, видяхме, победихме ... това определено беше една от най-светлите ми и зелени недели от много години насам! Легендата е жива и продължава ... ЗАВИНАГИ ЗЕЛЕНИ!
