***

Like a Phoenix I rise
From the Ashes of Life …
… Future’s golden for me
There’s no one who can stop me …

... и Светът затаи дъх за цели 90 минути!

В Пловдив всъщност има доста зеленина – имат паркове, доста дръвчета и цялата река е заобиколена от малки зелени храстчета. А вече е почти есен – Пловдив все пак беше зелен! За 90 минути в неделя (13.09.2009г) Пловдив беше зелен!

Веднага щом слязох на стадион Марица, ме блъсна вълна от радостни викове и песни със зелен отенък. Да! Още преди да вляза на стадиона, вече бях убедена, че ми предстои предстои не просто поредния мач, а нещо много по-вълнуващо; нещо незабравимо и то беше такова не само благодарение на футболистите от ФК Нефтохимик, а и благодарение на феновете, които направиха атмосферата – уникална!

“В” група ли?! Говорете ми! Този отбор се опитаха да го смачкат и изгорят; да го затрият от лицето на земята – имат да вземат! Мечтите, надеждите и , най-вече, обичта на феновете към този отбор са ХИЛЯДИ пъти по-силни! И сега ФК Нефтохимик се възражда като Феникс от праха.

А както беше писал Жи преди време “Това което прави един футболен клуб велик, не са нито титлите, нито головете, нито дори играчите, а феновете” Да!Фенове, които подариха неделния си ден на любимия клуб и пропътуваха близо 500 км, за да са там - на трибуните и да викат и пеят, и ръкопляскат независимо от резултата...

Пък Марица Пловдив нямали нито една загуба ... Какво да кажа – за всичко си има първи път. Много добра игра (иска ми се да кажа и на двата отбора, но съдейки по второто полувреме някак не ми дава сърце да го твърдя за футболистите от ФК Марица). Мачът започна равностойно, като първата сериозна атака беше на пловдивчани – неуспешна. Последваха три преки свободни удъра за Нефтохимик, от които третият намери вратата на домакините и 1:0 за Нефтохимик. Положението се запази без промяна до края на първото полувреме. Полувреме, през което между другото един(ственият) разпален фен на Марица се опитваше да разконцентрира играчите на Нефтохимик с подмятания като “Аре бе, Киселичков, станал си по-дебел и от мен”, на които футболистите отвръщаха с усмивка.

И така, след почивката играта беше ... хм – коренно различна. Може би съм пристрастна, но съдията свири сума нарушения (направени от Марица) в полза на Марица. Това, което ми направи най-голямо впечатление и си спомням най-ясно е как двама футболисти в жълто се сблъскаха, а нищо неподозиращият до тях играч на Нефтохимик отнесе всичко. Последва спорен гол, с който домакините изравниха резултата. Дали имаше засада или не?! Хм, не мога да кажа със 100 %-ова сигурност. Факт е, че съдията призна гол-а, което ядоса футболистите на Нефтохимик и атаките към противниковата врата станаха по-концентрирани и смели. Всичко това доведе до точния удар, от дузпа, на Киселичков и заветното 2:1, обагрено в зелено! След дузпата вече играта не беше игра, а ръчкане, бутане, блъскане, спъване, фалшиви падания в нашето наказателно поле и какви ли още не (бих казала непрофесионални) прояви на домакините. Това, а също и дадените от рефера 4 мин. продължение, обаче не промениха резултата.

А Марица Пловдив нямали загуба ... Нямали са, защото не са се изправяли пред достоен противник. А тази им загуба ще остане наистина паметната – синьо и жълто се сляха в ЗЕЛЕНA реалност!

А пътят на Феникса е само един - напред и нагоре!

... и както каза Любо, пресичайки улицата неправилно (на червено) “Лори, всичко е ЗЕЛЕНО, Лори!”