Има дни, в които се чудиш къде да намериш мотивация да продължиш напред. Има сутрини, в които събуждането е само начален сигнал за да плъзне гадената, лепкава мисъл "мамка му, защо да ставам от леглото?". Има вечери, в които желязната логика на отминалите събития тежи толкова, че е достатъчна за да смачка последните остатъци от вяра и надежда, които уж всеки разправя, че са непобедими. Това не са моменти на прозрение и осъзнаване на могъщата сила на съдбата, пред която всички сме безсилни. Това са дните, когато всички тези думи "съдба", 'безсилие", "омраза", "вяра", "любов", "вярност", "сребролюбие", "чест", "пошлост", се сливат в една - "безсмисленост", а всичко останало е "бой, ебане и сръбска музика". Какъв е смисъла да си късаш нервите с подкрепата на неамбициозен отбор във В група? Защо да ходиш по мачове на тим, чиито фенове уж в името на отбора носят наказания на тима, които обезсмислят всички усилия? Как да намериш смисъл когато светлото утре е немислимо и дори абсурдно. Защо да продължаваш да се ядосваш след като за важните и значещи хора всичко е само едно забавление за свободното време? Само в американските филми добрите печелят в края, парите не са най-важното в живота, любовта побеждава и всички заживяват щастливо. За съжаление в Бургас не останаха кина, прекарването на деня пред екрана на които да дава смисъл на ставането от леглото сутрин веднага след събуждането.