Парадокса на чашата: наполовина пълна или наполовина празна

Вечерта на 24-ти срещу 25-ти … няма да се спи то е ясно … така няма да се налага и да се събуждам навреме и да рискувам да не успея … поредното гостуване! Това бяха мислите ми събота вечер в подготовка за поредното гостуване на любимия отбор.
Часовете неусетно се извъртяха и влака потегли към долината на розите … Казанлък – отдавна не бях посещавал един от любимите си градове и днес видях, че той не се е променил много. Един град ярък представител на люшкане от една крайност в друга – доста приятен и сравнително добре устроен и модернизиран център и гето от едната страна, и село от другата. Ако човек отдели един час от времето си, за да се разходи из самия град ще се чувства все едно е посетил няколко съвсем различни населени места наведнъж.
Вече съм на стадиона … порутен, занемарен, в отвратително състояние, но все пак „разказващ” немощно за миналите дни в които Розова долина са били отбор с цели и амбиции, отбор фактор в професионалния футбол, па макар и на ниво „Б” група … дни отдавна останали в миналото. Дали от времето, дали от нещо във въздуха, но този ден още със стъпването на стадиона ми замириса на футбол. Сега след като този мач е вече история, спокойно мога да заявя, че съм доволен, че станах зрител на спектакъла, който успяха да сътворят двата отбора. Спектакъл не точно, заради невероятните отигравания и атаки и многобройните голови положения, а спектакъл от желание и мотивираност. За мен беше удоволствие да наблюдавам как се редят атаките една след друга, ту към едната врата, ту към другата и дори сравнително негативния резултат не може да ме накара поне малко да съжалявам за пропътуваното разстояние.
Спечели ли точка днес Нефтохимик или загуби 2? Въпрос който мнозина може би ще си задават и всеки ще има свое мнение по въпроса. Непосредствено след мача без да се замислям бих отговорил в полза на загубените точки, но по пътя на обратно се замислих, за изминалата среща и мнението ми все повече клони към спечелената точка … не защото беше изкована срещу някакъв супер добър отбор, който ни е надиграл, а заради изпълнителите които я изковаха. До завършването на двубоя, дори не се замислих много за стартовата единадесеторка, както и за смяната, която бе извършена на полувремето, но осъзнах, че въпреки че повечето от футболистите са се включвали в различни мачове, то днес за първи път те бяха заедно на терена. Теменлиев (въпреки спорните му за момента качества), Лефтеров, Благоев, Праматаров, Момчилов, Лемперов, Рижко ( на когото така и не му разбрах със сигурност фамилията ), както и влезлия на почивката Ст. Ангелов играха заедно в мач, в който имахме в състава само 4 души над 30 години. Днес играха младите, бе им даден шанс и мисля, че повечето от тях се възползваха. Единствената горчивина, която остана в мен след този мач (като изключим резултата) бе като се прибрах и прочетох мненията на хората, повечето от които, дори не бяха на стадиона. Всеки има право на мнение, но умерения (за сега) песимизъм, който залива хората е тревожещ, защото без значение дали отбора днес спечели или загуби точки, това е нашия си отбор без значение от класирането, защото където и да отидем … ще си останем ЗАВИНАГИ ЗЕЛЕНИ