Нафтата не е отбор за "Б" група. Ако някой все още е имал съмнения и вчера е присъствал на мача, със сигурност е получил категоричен отговор. Просто в момента Нафтата е с минимум класа над повечето отбори.

Усетиха го вчера и в отбора на Марица. Те пристигнаха в Бургас със статут на претендент за промоция, но 4-те гола с които се отърваха, бяха най-малкото, което можеше да им се случи. 90 мин. нашият отбор доминираше на терена и направо мачакаше отбора на гостите, като и малкото положения, които те имаха за гол, бяха отразени с вещина от Симеонов. Всъщност, като изключим мача с Несебър, това беше първият мач на отбора в "Б" група, който имах щастието да гледам. Не мога да не направя сравнение с играта на отбора преди изпадането и играта на отбора вчера. Всъщност сравнение изобщо не може да има, а по-скоро съпоставка. Миналия сезон играчите на Нафтата играеха като мърди (извинявам се за израза, но той най-точно определя играта на отбора тогава). Този сезон те играя като МЪЖЕ. Вчера на стадиона видях всичко, което може да иска да види един футболен фен на терена. Много борба за първа топка, себераздаване, опасни атаки, точни центрирания, положения за гол и най-вече реализацията им.

Съгласен съм, че футболът е колективна игра. Съгласен съм и с твърдението, че една птичка пролет не прави, но в никакъв случай не мога да пропусна огромния принос на Любенов за мястото, на което се намираме в момента. Просто това е лидера, който от толкова много време се нуждаехме. Бе му дадена свобода на действие и от него се искаше едно, да поведе съотборниците си и той успя да го направи. Далеч съм от мисълта да обезличавам или пренебрегвам играта на останалите в отбора. ОТБОРА - това е ключовата дума за успех. Не просто група от 11 футболиста, а отбор! Това е нещо, което отдавна не бяхме имали, но с идването на нашият месия Георги Василев, дългото чакане бе възнаградено.

Тук не мога да пропусна да добавя, че възхода на отбора се дължи ИЗЦЯЛО на двама футболни специалисти, които решиха (нас не ни интересува, дали и какви лични интереси са ги подтикнали) да се захванат сериозно с отбора. Единственото, което те поискаха бе скромна сума за нова селекция, спокойствие и коректност откъм ръководството (без уговорени загуби срещу урода). В замяна на това, те - Гочето и Жужо, изградиха един стойностен отбор, който при малко повече късмет може да достигне до финал за купата на България, а защо не и да я спечели. В момента с играта си отбора спокойно би намерил място в първата 6-ца в А група и това е не само мое мнение. Със няколко добри попълнения през зимата отбора ще бъде напълно комплектован и ако се запази щаба и отбора и през следващата година, смело можем да бъдем числени за едни от претендентите в борбата за призовите места в "А" група. Но това като му дойде времето ... Аз просто съм оптимист за бъдещето на отбора ...

А сега малко и за самият мач. Въпреки студеното време и делничния ден, на стадиона се бяха събрали около 500 човека, като близо половината подкрепяха отбора с песни и скандирания през поголямата част от мача. На терена просто имаше един отбор и това беше отбора на НАФТАТА. Тотално пресиране на съперника по целия терен. Включване на крайните защитници активно в атака. Разнообразни разигравания ... и най-важното - НАСТРОЕНИЕ В ОТБОРА. Не си спомням откога не съм виждал отбора да играе с такова огромно желание, нещо на което играчите от Марица нямаха какво да противопоставят.

Първото полувреме започна сравнително равностойно, като отбора на Марица не изпадна в глуха защита, а се опитваше да направи нещо. Почти цяло полувреме атаките на нашия отбор бяха ялови, като или малшанса или хладнокръвието пред гола попречиха на това резултата да бъде открит чак до последната минута на полувремето, когато след едно разбъркване пред врата на гостите, Любенов бе най-съобраителен и успя с премерен шут да порази противниковата врата. Това се случи секунди преди да бъде даден края на полувремето и накара феновете да очакват с нетърпение вторите 45 минути.

Второто полувреме започна вихрено за Нафтата. Гостите, като че ли се уплашиха и се прибраха назад, притиснати от мощните атаки на ЗЕЛЕНИТЕ (без значение с какви екипи играят). Резултата, разбира се не закъсня. Дойде часът на Иво Паргов. Доста негативизъм и критики бях чел за него, задати головата му суша, но аз вярвах, че е един много добър нападател и съм много щастлив, че той затвърди мнението ми в този мач. Той умее да овладява топката, да я задържа, не го е страх да тръгне с нея и да я подаде или пробие, играе прекрасно с глава, има усет за пласиране, както и голов нюх. Какво повече можем да желаем от един нападател? Иво Паргов блесна в този мач с двата си гола. Те бяха много красиви и бяха и двата отбелязани с глава (съответно във 53-та и 73-та минута). След това мача се доиграваше, като Марица се опитаха да се вдигнат на нещо като финален щурм, за да успеят да вкарат поне почетен гол, но това остави повече свободни пространства за ЗЕЛЕНИЯ отбор и в една от контраатаките Любенов бе прекрасно изведен от своя адаш Божинов и с мощен шут простреля вратаря на Марица за 4-ти път.

Ако трябва да давам персонални оценки на играчите, съм сигурен че всички ще бъдат над 8 по десетобалната система, но искам да отбележа моя топ5 в този мач. Безпорнията номер 1 и в този мач според мен бе Любомир Любенов, не само с двата си гола, но и с цялостното си представяне. Беше постоянна заплаха за отбора на Марица и те така и не успяха да го неутрализират. Номер 2 според ме бе Иво Паргов, който също отбеляза два гола и тормозеше непрестанно защитниците в жълто-синьо. На 3-то място бих поставил другия Любомир в отбора - Божинов (Божанков, Божилов, Бижинов, Бижев ...). Три от асистенциите за головете бяха негово дело, непрекъснато захранваше нападението с извеждащи пасове и се бореше за всяка топка. Номер 4 според мен бе Георги Караканов. Свърши много черна работа в средата на терена, и отправи няколко много силни и опасни удари извън наказателното поле. Въпреки, че всички бяха на ниво в този мач, се наех да отлича най-добрите 5 (според моето скромно мнение) и Номер 5 е за Станислав Петров. Той сновеше през цялото време между двете наказателни полета и отне много топки от противника, като в същото време бе и в основата на няколко много добри атаки.

Искам накрая да благодаря на всички футболисти, както и на Гочето, Жужо и Благо Митрев, за щастието което ни донесоха и ни носят от началото на сезона. Те разполагат с пълната ни подкрепа и доверие. За разлика от господин Киряков, който въпреки наченките на някакво желание да "затопли" отношенията с феновете на отбора, не осъзнава, че те не се купуват, а тяхното доверие се печели с дела (а не с думи). Първата крачка, която той трябва да направи е да се извини публично за обидите, които ни нанесе и да признае, че е сгрешил, като осъзнае грешката си. В края на краищата всеки греши, но да признаеш грешката си и да се разкаеш е МЪЖЕСТВО, а да отстояваш дадена позиция, въпреки че осъзнаваш, колко е грешна и ИНФАНТИЛНОСТ и СЕБЕЛЮБИЕ.