Първият отбор в класирането на Източната Б група гостува на четвъртия. Скука. Още един град, в който никога не съм бил. Още един стадион, който никога не съм виждал. Пак вкарваме четири гола и пак побеждаваме заслужено и безапелационно. Досада!!!
Пътуваме пет човека към Хасково а пътят е покрит с мъгла. "Гъста, лепкава" е съчетание от думи, което вече някъде някой е използвал. Никога не може да си сигурен в истинската оригиналност на мисленето ти след като на тази Земя са живели миларди хора всеки с милиарди мисли на минута милиард години наред. А освен нашия свят съществуват и милиарди други. Всичко се е случвало и преди. Скука.
И преди е имало отбори, които разбиват всеки противник. Които печелят победа след победа без да оставят съмнение в превъзходството си. За които рамките на първенството, в което се състезават са тесни и ограничаващи.
Изминаване на 260-те километра от Бургас до Хасково за 2 часа и половина. Безинтересна разходка по павираната с червени плочки главна търговска улица на града. 7 минути, в които скуката се опитва да се бори с яркото слънце и хубавите, усмихнати хора по улицата. Пицария "Пицарела" се намира срещу сградата на Община Хасково. Опитваме да поръчваме но сервитьорката отвръща с "Бургаско какво търсите ........ ааааааа бира ..... еми и Хасковско даже нямаме". Втори опит. Старопрамен, Бекс и Каменица плюс няколко пици и ризото. На площада се събира народ и някакъв глас по високоговорителите изрежда трицифрени числа. Играят бинго? Симпозиум на математици? Конференция на нумеролозите в България? Пиците са с по 3 килограма шунка и 2 килограма кашкавал върху тях, а в менюто пише, че всяка една е по 550 грама. Не можеш да изядеш всичко. Предлагат ти да си го вземеш в кутия. С остатъка можеш да си правиш сандвичи за закуска и да храниш кучето поне 2 седмици. В тоалетната има машинка, която пуска салфетки за постилане върху седалката на гърнето за да седнеш на чисто ако смяташ да прекараш повечко време там. Ако погледнеш в тоалетната чиния докато пикаеш можеш да видиш жалката картинка на това в какво се превръща всяка бира по света след края на житейския си път. Бира - тоалетна, Земята се върти, слънцето изгрява от изток на запад, водата е мокра, небето е синьо.
Стадионът бил на "баира" и за това опитваме да хванем гората. Първият, който питаме казва "не съм от тук". Вторият е по-отзивчив - "кой точно стадион търсите?". Ясно. Попаднали сме в страната на милиардите стадиони. Как ли се стига до прекия път за Хаспичан?
Стадиона се оказва на баира в гората. Паркираме пред централната трибуна, до зеления автобус с надписи НАФТЕКС по него и тръгваме да влизаме. Пред входа се е облегнал някакъв човек облечен в дрехи с надписи "охрана" и "сот" нещо си. Опитвам да осъществя контакт.
- Извинете от къде се влиза за сектора на гостуващите фенове?
- Емиииииии ... От тук можеш да влезеш. То това е служебния вход ама няма проблеми. Той стадиона да ти кажа е малко в реконструкция и само трибуната насреща има седалки. Като влзеш си харесай къде да седнеш.
Влизам през входа с надпис "служебен". Никой не се вижда. Минавам 5 метра коридорче и излизам през скелето на нещо като тунел на терена. Двата отбора загряват. Обръщам се назад и виждам, че някаква лелка спира останалите и ги праща да минават през друг вход. Стадиона естествено не е в реконструкция. Просто е в процес на саморазрушаване. Трубуните почти са завършили успешно процеса на пълно разпадане и само срещуположния сектор изглежда добре с жълти и сини седалки. От ляво зад едната врата се издига корпуса на огромен космически кораб. Явно района се използва за космодрум когато няма мачове.
Охрана не се вижда. Решавам, че за сега няма да загрявам с топка и тръгвам по тъчлинията да правя обиколки. Зад вратата в дясно има нещо като клетка и в нея има 5-6 човека. Отлични условия за футбол. Слънчево и топло време, прекрасно подготвен терен със средноголеми бабуни по него, около 300-400 зрители по трибуните. До началото на мача остават 15 минути. След малко започва нахлуването. Изпод космическия кораб изпълзяват 5 човека със зелени шалчета. Явно идват от друга планета. В сектора със седалки се появяват още зелени фланелки. Сборния пункт е клетката и всички се движат натам. Голямото движение на зелени фенски маси. Общо 20 човека. Ако добавим и хасковлиите, които опитват да се слеят стават 27.
Двата отбора излизат под бурните аплодисменти на хасковлии, бургазлии, айтозлии и извънземни.

Нещо като интрига. Хасково са само на 4 точки от нас. Силен отбор, имат само 2 загуби. Едната от Урода. Дали имаме шансове да спечелим и тук? Мачът започва нервно. НАФТЕКС задържа топката и напада. Гостите показват класа и контролират мача, но Хасково контраатакува ужасно опасно. Първо Шанкулов пробива от дясно по крилото, навлиза в наказателното поле, стига аутлинията и връща на дузпата на Евтимов, но удара му е точно в ръцете на вратаря. Следва веднага контра на Хасково и защитата ни пуска нападателите им да нахлуват на скорост. Първо при една бърза атака на домакините шпагат на играч на НАФТЕКС в наказателното ни поле и претенции за дузпа. След 1 минута нова бърза атака на Хасково и техен играч излиза сам срещу Симеонов. Топката минава покрай вратаря а нападателя пада. Съдията свири дузпа. Просто нямаше как да не отсъди назакателен удар при второто спорно положение в рамките на 2 минути. 1-0. Съмнението за завършека на този двубой просъществува около 1 минута. След изтичането и на терена остана само един отбор. При едно центриране от дясно Паргов скочи с играч на Хасково и защитникът в ужаса си заби топката в средата на собсвената си врата с невероятна мощ от 5 метра. След малко същият защитник получи нагледен урок по футбол при втория си шанс да отиграе правилно същото положение. Любенов пое топката по дясното крило, финтира играч на Хасково и центрира в наказателното поле. Там Паргов скочи и стреля с глава неспасяемо в ъгъла. "Ето така се прави"!!! Двата отбора се прибраха да починат 15 минути и да поритат след това в още едно предизвестено полувреме. Започна второ действие. НАФТЕКС искаше още голове. Едно балонно центриране от ляво прехвърли вратаря и трабваше да намери Паргов но защитник на домакините удари топката с ръка и това предизвика съдията да надуе свирката. Старнното беше, че вместо да посочи дузпа рефера се насочи бавно към страничния съдия явно за да се консултира с него точно какво е станало. Докато на тъчлинията си говореха главния и страничния рефер плюс 15-тина играчи и от двата отбора Караканов спокойно си нагласяше топката на точката за дузпа. Все пак след дълги съвещания на тристранния съвет на играчи и съдии дузпата беше изпълнена и резултата стана 3-1 за НАФТЕКС. Домакините явно се изнервиха от колебливия начин, по който беше свирена дузпата и решиха да правят шоу. Следващото нарушение всирено в полза на НАФТЕКС предизвика 5-6 човека от трибуните да започнат да блъскат оградата. Един от рагневените мъже тръгна да излиза на терена а охраната от двама човека учтиво се опита с жестове и мимики да му покаже, че нарушава нормите на културно поведение. Човека си нахлу на терена, охранителите си гледаха без да реагират, няколко служебни лица тръгнаха да се вайкат с ръце на главата а всички останали по трибуните се заливаха от смях. Забавлението продължи около 3 минути след което играта беше подновена с натиск на Хасково. Домакините изпълниха 2 фаула и 3 корнера пред вратата на НАФТЕКС и точно започваха да се замислят за вариант, при който все пак опитват и удар към Симеонов и тогава на Любенов му писна, взе една избита топка, спринтира през центъра, пусна пас на съотборник по лявото крило, който без забавяне подаде в наказателното поле на домакините където Божинов копна топката с десния крак, елиминира пресрещналия го вратар и с левия я заби в мрежата за 1-4. Никой не се учуди. Ще има ли пети беше въпроса. Пети нямаше, но за сметка на това Дзенга извади едно положение, при което сам срещу него беше излязъл играч на Хасково.
Чудехме се коя е правилната дума когато побеждаваш основните си съперници с 2-0, 4-0 и 4-1. Скука? Красота? Тотално доминиране? Мачкане? Досада?
От Хасково до Бургас е 2 часа с кола.