Къде ми са детските книжки?
Кажи ми мой прашен сандък!
Закусиха сивите мишки,
с вълшебните букви, язък!

Сивите мишки в Българския футбол са по-гладни от всякога. Това може да се усети по масовото цвърчене напоследък. Толкова дълго оставени в сянка и без сиренце, те са озверели. И ето най-накрая някой ги пусна в кухнята! Сега ще могат да лудуват колкото си искат, ще могат да се заситят със специалитета на Майстора ... със специалитета на Генерала!
Поредната хубава ябълка е на път да бъде сервирана на прасетата, които с удоволствие ще я изгризят до основите барабар със семките и дори няма да се замислят за труда, който хората са положили, за да отгледат тази ябълка! И после се чудим защо в нашето родно първенство е пълно с изгнили ябълки, а като излезем в Европа да мерим сили с Грандовете, служим по-скоро за спаринг партньор!
Нафтекс пречи на някой! Нафтекс отново не е удобен! Нафтекс започна да бие на очи! Или както някой фенове на пряк конкурент на отбора за промоция го определиха - "извънземния" Нафтекс! Ето това се получава, когато оставиш специалисти да работят и им осигуриш спокойствие. Те просто се хващат и правят от нищото НЕЩО.
Беше едно тъжно синьо лято, в което ние, привържениците на Нафтекс, търпяхме унизителни подигравки от кого ли не - като се почне от кмета на града, мине се през собственика на клуба и се стигне до изпълнителния директор. Те просто ни казаха: "Какви сте вие, че не се сещаме! На кой му пука за шепа пропити, неграмотни, дрогирани, безработни хулигани?". И те бяха прави на тях не им пукаше за нас, но на нас ни ПУКАШЕ, не за тях, безличните продажници, които бяха готови за жълти стотинки да продадат идеите ни. Пукаше ни за отбора, за този ОТБОР, който за мнозина от нас е религия! Както един мой познат твърдеше: "Любовта към един отбор е като любовта към едно дете! Те се опитаха да убият нашето!" И всичко това за да прибавят още по някоя нула към своите и без това нескромни банкови сметки. Но оцеляхме и наградата ни си заслужаваше цялата мъка. В отбора на работа остана Гочето и към него се присъедини и Жужо. Двамата запретнаха ръкави и за 3 месеца изградиха отбор, който победи шампиона на България и участник в Шампионксата Лига - Левски. Да, казвам победи, защото цяла България видя, че моралната победа беше наша! На всички ни беше ясно, че няма да ни оставят да продължим, но надеждата за чудо живееше и приказката продължаваше. Не се смутихме нито за миг след нечестната загуба - такива са реалностите в България, не се смутихме и от слабата игра срещу Калиакра - никой не може да играе винаги на 100%, а и момчетата бяха поуморени и разконцентрирани след подвига в сряда! Но ни смущава сериозно поредния удар, който се задава. Удар идващ от инстанция, която би трябвало да прилага футболните и морални закони във България, а в същото време си позволява да стане арена на лични отмъщения.
Не ме разбирайте погрешно! Аз не защитавам лицето Митко Събев! Аз не робувам на личности, а и той на няколко пъти показа, че изобщо, ама ИЗОБЩО не му пука за отбора - нито как ще се казва, нито какви ще са клубните цветове, нито на кой стадион ще играе, нито с каква подкрепа ще се ползва от публиката! Точно по тази причина съм много радостен, че неговото име вече не се свързва със собствеността на нашият отбор. Не ме интересува и по какъв начин са уредени документите на клуба, нито пък кой е собственик. Не ме интересуват и личните драми Събев-Дражев и Събев-Проточанов. Интересува ме това, да съществува моят отбор! Да престанат всички сиви мишки да свърчат около специалитета на майстора! Да спрат всички прасета да бутат зурлите си към тази прекрасна ябълка, защото историята помни! Помни как г-н Порточанов (макар и с чужди пари, голяма част от които задели за лично ползване) изгради явлението Нефтохимик! Помни как след това вместо напише името сис със Златни Букви в историята на клуба, той предпочете за шепа пробити долари да се превърне в една от най-омразните личности за нас прувържениците на отбора. Помни как един друг предател на име Димитър Димитров, извървя същият път, плюейки по отбора, на който той дължи всичко в този живот. Предполагам всеки знае колко много треньори работят с женски отбори до преклонна възраст без дори да получат шанс за изява! Помни как г-н Дражев пое един готов отбор и го съсипа, след което отиде да съсипва друг и се справя доста успешно! Токъ виж до края на сезона излязат на положителен точков актив. Точно поради споемнатите причини, гореспоменатите хора никога повече няма да бъдат харесвани от никого! Те сами се постараха да си навлекат обществената омраза за да осигурят старините си!
Отново не ме разбирайте погрешно! Аз нямам нищо против това, че те трупат своите пари! Винаги в такива случаи ми е идвала на ум приказката за Зелника и този който го е яде! Имам против с отбора, на който симпатизирам, да се извършват гаври! Имам против отбора, на който симпатизирам, да бъде ощетяван незаслужено, само защото не е столичен! Имам против отбора, на който симпатизирам, да бъде с намален точков актив или изваден от групата, само защото пречи на някого! Искам феърплей, искам футболните срещи да се решават на стадиона и по-добрия да победи. Не искам купи и титли за отбора, на който симпатизирам. Искам просто да го има! И да продължава все така да ни радва! Защото България заслужава да има отбор като Нефтохимик (без значение колко пъти ще сменят името или цветовете на екипите). България заслужава всеки добър отбор! Измъченото ни първенство има нужда от този допинг, който да помогне за връщането на хората по трибуните! Бургас заслужава да има силен отбор в А група, още повече че отбора успя да докаже за половин сезон, че е с ниво над отборите в "Б" група и в сегашния си състав спокойно може да завърши в челната шестица на "А" група.
Четвъртък ще е един от най-тъжните дни в Българската и в частност Бургаската спортни истории. Той ще е тъжен дори и само заради факта, че ще го има това заседание, че ще я има тази комисия, че ще има хора, които се опитват да се подиграват с труда на толкова много хора! Затова искам да призова привържениците на всики отбори, а и цялата спортна общественост - Нека оставим четвъртък просто в един тъжен ден, нека не допуснем да стане черен ден!