Тази вечер на стадион Лазур се изигра един от най-стойностните домакинси мачове на НАФТЕКС за сезон 2006/2007. Наистина думата "стойностен" използвана като определение за футболна среща е доста поизгубила от смисъла си след като хиляди пъти е използвана с прикрепени към нея десетки различни значения, затова ще добавя още няколко изречения за да обясня защо цената на изиграния днес двубой е толкова висока за мен. Днес играхме срещу съперник, който искаше да ни победи. Съперник който не само тайно мечтаеше за "нещо повече" със схема от 8 защитника и горещи молитви към Господ или Алах от резервната скамейка, а противник играещ откит нападателен футбол с преса по целия терен и нито капка притеснение. Ако изключим множеството симулативни търкаляния на играчите на Хасково по терена днес те си вярваха че могат да победят и бяха решени да го направят. Не помня друг съперник който да е играл толкова дръзко и навито на нашия стадион. Бореха се за всяка топка но не пред своята врата а още от нашата половина и показаха че абсолютно всеки отбор от Б група може да се надиграва с нас доста успешно ако вярва в силите си и и не покаже страх. Един много оспорван двубой с много борба и много желание и от двата отбора. С две думи - страшен мач. Наистина за тези 90 минути нямаше някакви особено красиви изпълнения или невероятни комбинации но мача беше супер истински и много напрегнат.
Състава с който започна НАФТЕКС беше - Симеонов, Петров, Жеков, Тодоров, Евтимов, Бонев, Шанкулов, Божинов, Валериев, Люненов и Паргов.
Ето как протече срещата според мен. От първата минута гостите тръгнаха да вкарват гол. Това супер шашна нашите играчи. Средата на терена беше за тях. Печелеха единоборствата и с много движение успяваха да притискат халфовете ни още на центъра преди те да успеят да спрат и овладеят топката. Полузащитниците им умело обработваха кълбото и организираха комбинации в които си подаваха топката бързо и точно. Наистина липсваше острота в атаките им, но това беше заслуга на отличната ни защита и техните слаби нападатели. За първото полувреме притежянието на топката в процентно отношение беше в тяхна полза а ние играехме на контраатаки. Не можеше да се познае кой отбор е домакин и кой гост. Наистина за всичко това помогна и липсата на Караканов, който беше отново заменен от Бонев и той отново не се справи добре с ролята си на халф. На мястото на Бонев пък на левия бек в този мач игра Радомир Тодоров. Линията на отбраната на Хасково беше изнесена много напред с опасност да бъдат оставени големи пространства за бързия Любенов и енергичния Божинов, но явно риска на гостите се оказа оправдан след като ние така и не успяхме да накараме вратаря им да показва какво може. Хасково задържаше, комбинираше, опитваше да напада а когато успявахме да отнемем пращахме силен, далечен пас напред където Любенов, Паргов. Шанкулов и Божинов гонеха топката в опит да се доберат до нея преди вратаря на гостите. Доста често офанзивните ни играчи успяваха да надбягат бавните защитници и да вземат топката, но тогава отиграванията им бяха неумели и не застрашаваха вратата на противника. Паргов и Любенов успяха да се измъкнат в супер удобни позиции сами пред вратата на гостите, но не успяха да покажат малкото необходима техника на скорост която беше нужна за да завършат атаката с гол. Не че футболистите на НАФТЕКС играеха без желание. Напротив. От първата минута те търсеха гола, но странно смелата игра на Хасково ги хвана неподготвени за битката която трябваше да водят в средата на терена и до края на първите 45 минути те просто не можаха да се отърсят от шока че противника им е излязал не само да се защитава пред собственото си наказателно поле, а да мачка в средата и да опитва да спечели мача. След тези думи може би би било логично да се очаква едно шаблонно поздравление за играчите на Хасково за открития, добър футбол който показаха, но в този коментар то няма да присъства единствено заради последния напън на селски манталитет, от който те не можаха да се измъкнат, и който ги караше през три минути да се търкалят по терена в явни симулации при безобидни единоборства. Носилката влезе около 100 000 0 пъти само за първото полувреме а реално игровото време беше не повече от 25 минути.
През втората част картинката на терена леко се промени. НАФТАТА все пак успя да превземе средата и да задържа по-продължително топката организирайки по-смислени нападения. Волята за победа беше голяма и заслужено раздаването на играчите беше възнаградено. Гола падна в 65-тата минута след перфектно изпълнение на Божинов от пряксвободен удар, след който топката се отби в гредата и капитана Евтимов я довкара с глава. Класата все пак си каза думата. До края имаше още няколко възможности за гол които дойдоха от много по-агресивната игра в средата и пресата, която наложиха домакините. Хасково също нападаше и то не безопасно но нивото на защитата ни е достатъчно високо, особено при ситуации в наказателното поле, за да допусне неприятности за Симеонов. Единствените опасности за него бяха след два много силни и точни далечни удара на противника, които вратаря спаси умело.
Подкрепата на феновете също допринесе за високата цена на тези 90 минути. След няколко апатични домакински мача по трибуните днес песните не секнаха от първия до последния съдийски сигнал и дори след него.

Няколко кръга преди края искам да опитам да напиша мнението си за това какво представлява отбора ни днес. Вече съм си изградил нещо като представа за себе си кой какво може и как го може.
Има три вида играчи в отбора - супер важни стълбове, добри играчи които носят класа на отбора и тъпанари които нямат място в този състав.
За мен стълбовете са Симеонов, Евтимов, Жеков и Божинов.
Симеонов е номер едно този сезон. Много от спечелените ни точни дължим на него. Спасени дузпи и извадени ситуации с нападатели само срещу него. Но не това ме кара да го слагам сред най-важните в отбора. Желанието му е огромно. Вратаря ни излиза пределно надъхан за всеки мач и не може да понася бавене или несериозно отношение. Той е от малкото които показват непримиримост и борба единствено и само за победа.
Евтимов е другия недооценен супер важен играч. Почти без грешки, без глупави изпълнения и без пестене. Основата на защитата ни.
Слагам Жеков като много важен играч защото обичам това момче. Иска ми се да вярвам че непримиримия пламък в очите му се дължи на любовта му към родния клуб. Без значение са честите му нескопосани изяви в защита. Няма как да не ти се разтупти сърцето когато видиш как в трудни моменти на безсилие на отбора тръгва с толкова жар сам да печели мачове и показва на всички какво е да имаш огромно футболно сърце.
Любомир Божинов е новото лице на НАФТАТА. Не знам дали е случайно или не но за мен той е още един юноша на НАФТАТА, който контрастира ярко с огромното си желание, борбеност и енергия на фона на останалите в отбора. Не съм го видял все още да се пести в единоборство, при нападения или в помагането на защитата. Страхотен талант, голям техничар, със силен и точен удар и поглед върху играта.
Може би ако не беше пропуснал голяма част от сезона в класацията ми в раздел "особено важни" щеше да фигурира и още един юноша на НАФТАТА, който сега ще сложа в някаква междинна позиция. Цветомир Валериев направи огромна крачка напред в израстването си като играч. От лигавата балерина на лявото крило в отбора на Поморие се излюпи един славен биткаджия в средата на полузащитата с неизчерпаема енергия и умело боравене с топката. Играч който може да ти осигури предимство в центъра и който дава всичко от себе си 90 минути.
Това за мен са играчите които правят духа на този отбор. Тези които дърпат останалите напред с желанието и непримиримоста си. Следващите са футболитите, които повдигат класата на тима но нямат вътрешната сила да са лидери.
Любомир Любенов направи много силни мачове но и в много срещи разочарова. Не мисля че играе чак без желание или се скатава а по-скоро на моменти просто се изключва от играта. Супер полезен в повечето срещи но ако беше играл на нивото на което знаем че може във всички сега щяхме да сме 10 точки пред конкурентите.
Станислав Петров е много борбен и енергичен. Игра добре почти всеки мач но и той се заразява ако около него има апатия и нежелание.
Георги Караканов и Румен Шанкулов също са много класни футболисти които донесоха много точни ка отбора но в трудните моменти се огъват.
Моя отбор на мега дразнещите се състои от двама играчи - Радомир тодоров и Ивайло Паргов.
И двамата прекрасни футболисти но супер лекета. Хора които живуркат покрай футбола. Такива които се задоволяват да я карат горе долу вместо да са най-добрите въпреки че имат качества за това. Многобройни са примерите за несериозното им дразнещо нагло поведение на терена. Поведение на незаинтересованост и непукизъм. Хора без воля и дух. Такива които нямат място в този отбор.