Може би тук трябваше да бъде разказана тъжната, сърцераздирателна история на един футболен клуб. Предполагам, че би било полезно да опитаме да разплачем някой случайно попаднал в този сайт, нищо не разбиращ от футбол човечец, който просто си е търсил в google информация за цените на нафтата и е имал нещастието да отвори грешната страница. Най-вероятно една добре-разказана приказка, с майсторски подбрани думи в патетичен стил, би успяла да накара всеки интернет посетител да се просълзи и да се замисли за минута-две преди вълненията в поредния Биг Брадър да запълнят отново съзнанието му. Може би е грешно и предателско, но днес тук в този текст драми няма да има. Няма да има сълзливи и трагични коментари. Вместо това ще ви кажа какво е любов.
Любов е състояние на емоции и преживявания свързани с усещане на силна привързаност или дълбоко единство. Любовта е онова нелогично чувство, което кара сърцето ти да тупти силно и погледа ти да блести въпреки всичката стоманена твърдост на студената логиката казваща "не си заслужава, не трябва". Любовта е тежка, но непреодолима. В повечето случаи приятните емоции свързани с нея са не повече от ужасните моменти на болка, когато ти се иска да да бъдеш просто прашинка носена от вятъра- без усещания, без памет, без плът. Любовта сама по себе си е силно алтруистично чувство. Тя кара тези, които силно обичат да се грижат безкористно за чуждото добро и дори да жертват себе си в името на това усещане, което има силата да смачка и захвърли в ъгъла могъщите природни инстинкти в човека.
Доблест е решителността да следваш собствените си морални принципи, дори с риска да бъдеш изолиран от обществото и семейството си. Това е смелостта да се изправиш срещу срама, скандала, предубежденията и дори неодобрението и да ги победиш. Доблест е да намериш сили в себе си да направиш това, което трябва, дори пред лицето на сигурно поражение, без обещание за награда или избавление.
Достойнство е качеството да бъдеш достоен за почит и уважение. Да пазиш честта и името си и да бъдеш почтен и правдив.
Глупаво би било да напиша "в наши дни са малцина честните и достойни хора". Не познавам дните предшествали тези, които живеем сега. Не съм достатъчно стар, за да характеризирам поколения и епохи. Мога да говоря само за тук и сега. Мога да говоря за няколко дни назад, когато няколкосотин храбри мъже и жени заедно пяха песни във възхвала и подкрепа на своята голяма любов - един обикновен футболен клуб. Всъщност те пяха реквием за своя отбор обречен да загуби в битка с предизвестен финал. Те бяха там- смели, горди и непоколебими, но не заради малката, едвазабележима искрица надежда, а защото така трябваше. Защото когато обичаш истински нямаш избор. Трябва да извървиш стръмния път до високия алтар, макар да знаеш, че на него ще бъде принесена в жертва любовта ти.
Никога не съм виждал толкова много достойни и доблестни мъже и жени на едно място. Огромна армия от смели хора на честа с високи чела и светъл поглед.

Днес бъдещето на нашия футболен клуб е обвито в мъгла. Самото съществуване на НАФТАТА е несигурно и зависещо от хора, които са доказали, че за тях думи като почтеност, доблест и любов са празни и лишени от смисъл звукови съчетания. Идеята за посредствен отбор в долна дивизия едва ли може да стресне чак толкова тези хора, които през целия сезон не спряха да подкрепят от трибуните своята НАФТА, макар и оцветена в омразния розов цвят. Все пак честната игра и борбата за собственото ни бъдеще е нещо истинско и напълно достатъчно за тези, които обичат този футболен клуб. За съжаление ситуацията в момента е различна. Клубът ни е собственост на човек, който няма нужда от него. Още по-лошо- нашия клуб му пречи във вариант, при който съществува самостоятелно и се бори за място под футболното слънце. Може би дори закриването на НАФТАТА е по-лошият вариант за тези хора, които предпочитат да поддържат на изкуствено дишане живота на клуба, стига той да бъде безопасен и маловажен. Защото евентуалното му закриване веднага може да се асоциира със създаване на нов клуб с подобно име от хора борещи се за власт, и използвайки името, традициите и голямата подкрепа в града, те да опитат да развалят сладката идилия на симбиозата между бизнес и власт. Сценарият ни е добре познат и вече се е превърнал в традиция за нашите географски ширини.
Перспективата за превръщането на любимият ни отбор в сателит е стряскаща. Единствената цел на отбори като Реал Мадрид (Б) или Борусия Дортмунд (Ам) е да обиграват играчи за първия отбор. Тук понятията истински и честен футбол, борба за победа, успехи и бъдеще са напълно безсмислени. Такива отбори са в пълно противоречие с всякакви фенски идеи и разбирания. Те нямат право да участват в горните дивизии на първенствата и играят срещите си там където не пречат много.
Идеята за нов собственик на НАФТАТА е ужасно невероятна. Това, че клубът ни не притежава база не е особен проблем. Навсякъде по света клубовете играят на общински или държавни стадиони. При нас проблемът е, че скоро и двата футболни стадиона в Бургас ще бъдат частна собственост и един евентуален нов собственик трябва да търси място за клуба си извън Бургас или да строи нов стадион. Нещо, което е по-малко вероятно от това да кацнат извънземни на плажа. С великата сделка за спортен комплекс Черноморец беше убито завинаги футболното съперничество в този град, след като съществуването на друг клуб в Бургас е невъзможно.

Написаното горе не е кой знае колко ужасно. Не е плод на някакъв драматичен обрат. Просто мислите, които се въртят в главата на всеки от нас в последната една година. Мисли, които не ни попречиха да изживеем пълноценно емоциите от отминалия сезон. Изминалата година, поставена до предишните, не отстъпва по нищо откъм фенски изживявания и предполагам нито един привърженик не би жертвал великите моменти от миналите месеци в замяна на личното си спокойствие. Сезон 2006/2007 не беше една година на агония. Въпреки предизвестения финал, нищо не може да се сравни с това, което преживяхме на 16-ти септември и 9-ти ноември миналата година. Това беше една славна година на мъжество, вярност и чест.
Днес когато се замисля за нещата, странно не се сещам за някакви велики мачове от преди 10 години. Не си спомням с усмивка имена на разни играчи, треньори или сломени съперници. Замислям се за всички тези хора, с които съм пропътувал хиляди километри, пял съм толкова песни и съм изживял толкова емоции. Тези, които бяха в Стара Загора, дефинирайки с действията си понятията огромна любов, доблест и достойнство. Верни, искрени и справедливи.
Никой не знае какво ще стане утре. Може въпреки всичко съдбата да ни се усмихне и да се случи чудото. Все пак извънземните да кацнат на плажа и да се опънат да се пекат на пясъка под лъчите на усмихнатото слънце. Може би отново ще обикаляме България и ще бъдем щастливи със своя отбор. Може и черните предвиждания да се сбъднат. За някои от нас може би това е края на красивата мечта. Някой ще намерят друг път за себе си. Някои няма да успеят да се преборят с болката си. Други ще забравят и ще продължат напред. Каквото и да стане, аз вярвам, че всички ние ще продължим да бъдем честни и добри хора. Горди и принципни. Все така ще се противопоставяме на всяка неправда и ще се борим с всяка измама. Пак ще пеем песни във възхвала на любовта и ще ругаем и освиркваме всичко мръсно, долно и грозно.
Този сайт ще остане завинаги място, което обединява почтени хора. Място където честността и безкористността ще са високо ценени, а безскрупулната наглост и сребролюбието ще бъдат сочени с пръст. Тук ще опитваме да учим по-малките как да бъдат истински и добри, да се гордеят с това което са и да се борят с лъжата и безочието дори ако ги открият в самите себе си.